Старобългарски речник
необраꙁьнъ
необраꙁьнъ
-ꙑ
прил
Който няма образ, безо̀бразен
ѹбо сѧ бѣж. отътьц. ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... льствꙑ необраꙁънꙑ. многообраꙁънꙑ
СЕ
53b 20—21
Изч
СЕ
Калка от
гр
ἄμορφος
необраꙁънъ
Нвб
Срв
безо̀бразен