Старобългарски речник
необсканъ
необсканъ
-ꙑ
прич
прил
същ
)
необсканъ
м
ед
a) ὁ ἀψηλάφητος
Недосегамият
сего рад обскаѭште. не обскана хвалмъ го. мже бо онъ свома рѫкама владꙑкѫ дръжавъ въсхвал
С
499.9
b)
необскано
ср
ед
τὸ ἀψηλάφητον
Неосезаемото
навꙑкн скѹшенмъ тѣмь. то м обскано а то не обскано. то м страстьно то л бестрастьно
С
504.5
Изч
С
не обсканъ
Нвб
Ø