Старобългарски речник
необньнъ
необньнъ
-ꙑ
прил
Непогрешим, справедлив
а тѧжъшѧѩ мѣт маш длъгꙑ. отъ оца на страшънѣмь. ꙇ необнънѣмь сѫдщ хвѣ
СЕ
91а 20—21
Изч
СЕ
Гр
ἀπαραλόγιστος
необнънъ
Нвб
Ø