Старобългарски речник
ненаѹенъ 
ненаѹенъ -ꙑ прич прил Ненаучен, необучен то само твормо послѹхѹ. ꙗко богъ стъ сце хвалмꙑ. ненаѹенꙑм ѧꙁꙑкꙑ С 324.12 Изч С Калка от гр ἀδίδακτος Нвб ненаучен ОА ВА НТ АР