Старобългарски речник
ненасꙑщенъ 
ненасꙑщенъ -ꙑ прил същ ненасꙑщенаꙗ м дв οἱ λεληϑαργημένοι [вар. οἱ ἄπληστοι] Ненаситните, алчните гладваꙗ сла. ненасꙑштенаꙗ. ꙗже нколже свомъ нѣста сꙑта. кѫѭ обьштнѫ мата съ мноѭ С 172.18 Изч С ненасꙑштенъ Нвб Срв ненаситен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР