Старобългарски речник
ненасел҄енъ
ненасел҄енъ
-ꙑ
прил
същ
ненасел҄енаꙗ
ж
ἡ ἄοικος
Ненаселената, необитаемата земя, пустошта, пустинята
ꙁаклнаѭ тѧ ... съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ. ꙇ словесънꙑм. ꙇ жвотънꙑм. ненаселенѫѭ ѹкрашьшемъ
СЕ
52а 21
Изч
СЕ
Нвб
ненаселен
ОА
ВА
Дюв
ЕтМл
БТР
АР
