Старобългарски речник
ненавдѣт
ненавдѣт
-ненавждѫ
-ненавдш
несв
1. Мразя, ненавиждам, изпитвам ненавист към някого
граждане же его ненавдѣахѫ его. посълашѧ молтвѫ въ слѣдъ его глѭще. не хоштемъ семѹ да цсрствѹѹтъ надъ нам
М
Лк 19.14
З
вьсѣкъ бо дѣлаѩ ꙁъла. ненавдтъ свѣта. ꙇ не прходтъ къ свѣтѹ
М
Йо 3.20А
не можетъ мръ ненавдѣт васъ. мене же ненавдтъ. ѣко аꙁъ съвѣдѣтельствѹѭ о немь
М
Йо 7.7
З
А
аште мръ васъ ненавдтъ. вѣдте. ѣко мене прѣжде васъ въꙁненавдѣ
М
Йо 15.18
З
А
СК
ꙇ бѫдете ненавдм вьсѣм ѩꙁкꙑ. ꙇмене моего рад
М
Мт 24.9
ЗI,
А, СК. Срв. Мт 10.22
М,
З, А;Мк 13.13
М,
З;Лк 21.17
М
З
А
СК
гь спꙑтаетъ праведьнагⷷо і неъстіваго. а любѩ неправъдѫ ненавідітъ своеѩ дшѩ
СП
10.5
любѩштеі гѣ ненавідте ꙁъла
СП
96.10
; ніесоже іного ненавідітъ бъ ѣкоже того іже дръжітъ гнѣвъ
К
9а 12
да не ѹбо любьве моѧ на ненавсть прѣнесете. се ѹбо вꙑ стъ ненавдѣт любті
С
71.15
кꙑмъ ѹбо посмѣѭтъ сꙙ ждове. аште враꙁ мъ смъ ꙗкоже вѣштаѭтъ. нъ ловѣц днае обдѫ ненавдѧште
С
126.28
нъ прдетъ м тъгда пае. ждовъскꙑ плакат сꙙ. ненавдѣт ꙁълобꙑ
С
333.4
помлѹ мѧ ловѣколюбье плаѫштѫ. ѧже сь лѣпотꙑ ненавдѣаше смѣѭштꙙ сꙙ ꙁьлѣ
С
392.2
2.
Прич. сег. страд. като прил.
ненавдмъ
μισούμενος
Който е ненавиждан, мразен
тꙑ ѹбо сверѣпѹ отъ ба ненавдмъ не ꙁвол любт насъ. неподобьне ꙁавдьлве. покръвене тъмоѭ
С
71.23
тꙑ наꙙлъ с дѣло. ненавдмо отъ богъ самодръжецъ
С
152.23
3.
Прич. сег. деят. като същ.
ненавдѧ
м
ὁ μισῶν
Мразещият, ненавиждащият
любѧ дшѫ своѭ погѹбтъ ѭ. ꙇ ненавдѧ дшѧ своеѩ. вь мрѣ семь. въ жвотѣ вѣънѣемь съхрантъ ѭ
М
Йо 12.25
З
А
СК
ненавдѧ мене отца моего ненавдтъ
М
Йо 15.23
З
А
СК
добро творте ненавдѧштмъ васъ. ꙇ молте ꙁа творѧщѧѩ вамъ напаст. ꙁгонѧщѧѩ вꙑ
М
Мт 5.44
З,
А, СК.Срв. Лк 6.27
М
З
десніца твоѣ обрѩштетъ въсѩ ненавідѩштѩѩѩ тебе
СП
20.9
ѹмножшѩ сѩ ненавідѩщеі мне бес правьдꙑ
СП
37.20
Срв.
СЕ76b 26
спаслъ бо нꙑ есі отъ сътѫжаѭщіхъ намъ. ї ненавдѩщѩѩ насъ пострѣблъ (!) есі
СП
43.8
аще бі ненавідѩі мне на мѩ велърѣевалъ
СП
54.13
ї въсхвалшѩ сѩ ненавідѩштеі тебе. посрѣдѣ праꙁдьнка твоего
СП
73.4
да въскреснетъ богъ раꙁдѫтъ сꙙ враꙁ го. бѣжꙙтъ отъ лца мѹ ненавдꙙштї го
С
22.19—20
съпасе насъ скръбꙙштхъ насъ. отъ ненавдꙙштїхъ насъ прѣможе
С
185.5
ненавдѧ ловѣка
μισάνϑρωπος
За сатаната — човеконенавистник, човекомразец
а ненавдѧ ка дьѣволъ. аще нареетꙿ сѧ съборъ какъ то мꙿноꙃ съберѫтꙿ сѧ
Р
II 4.32
М
З
А
СК
ЗП
СП
СЕ
К
С
Р
Гр
μισέω
ненавідѣт
Нвб
ненавиждам
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА