Старобългарски речник

немраьнъ

немраьнъ -ꙑ прил За светлина — неугасващ, непомръкващ, незалязващ, неизгасим како свѣтъ немраьнꙑ въ темьнꙑѧ.  вь сѣн съмрътънꙑѧ прходтъ С 459.17 Изч С Гр ἀνέσπερος Нвб Срв мрачен