Старобългарски речник
немощьнъ 
немощьнъ -ꙑ прил 1. Физически слаб, безсилен, немощен бьдте  молте сѧ да не вьндете въ напасть. дхъ бо бьдръ а плъть немощьна М Мт 26.41 З, А, СК. Срв.Мк 14.38 М, З;СЕ 47а 15 не ꙗвѣ невдмоѭ слоѭ. нь немоштьноѭ пльтьѭ съвꙙꙁат же на нꙑ крѣпькъ С 329.1 Болен, боледуващ. вьꙁꙿдвгн ꙇ нꙑнѣ. отъ ложа немощьнааго братра нашего. ꙇꙁвол дат емѹ. прѩт съдраве СЕ 39b 17—18 немощьн м мн Болните, слабите, немощните ꙇ давъ ꙇмъ власть  слѫ ... цѣлт недѫжънꙑмъ. ꙇ немощьнꙑмъ СЕ 43b 24—25 обраꙁъ даѩ намъ. ꙇ на нослѣхъ ност немощьнꙑхъ. въ стѫѭ црквь твоѭ. прѣдъ лце твое ... молмъ тѧ клюбꙿе СЕ 39b 2—3 не бѣаше же ѹ н҄его раꙁлѫеньꙗ богатѹѹмѹ  ѹбогѹѹмѹ. н послѹшааше кол вельможъ. ꙗкоже ѹбогꙑхъ  немоштьнꙑхъ ьстьнѣше. нъ тно (!) вьсꙙ ... прмааше С 557.13 2. Духовно слаб, безсилен аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща. не съв(ѣс)тъ л емѹ немощнѹ сѫщѹ. съꙃ()ждетъ сѧ ѣст долѡжрътвънаѣ Е 3б 3  погꙑбнетъ немощн братъ въ твоемъ раꙁѹмѣ. егоже рад хъ ѹмрѣтъ Е 3б 5 нъ ꙁане немоштъна естъ дша пріемлѫштѣ. молѫ сѧ. не імѣі нікътоже вънѫтрь ꙁълꙑ мꙑслі К 8b 11 немощьн м мн οἰ ἀσϑενεῖς Слабите духом блѹдѣте же еда како властъ с ваша. прѣтканю бѫдетъ немощънмъ Е 3а 16—17 3. Предизвикан от слабост, немощ по стнѣ мат мѫена. не спѹст бо сльꙁѫ немоштьнѫѭ. н ꙁвѣштала ньсоже С 96.10 4. Невъзможен, неосъществим мошть своѭ отъкрꙑхъ покаꙁахъ. ꙗко немоштьна нанате дѣлеса. хотѣхꙿ вашѫ сьпрꙙтат ꙁьлобь С 413.22 5. Недостоен съхран мѧ отъ жвота немощьнааго. ꙇ наѹ мѧ на вꙿсѧ ꙁаповѣд твоѩ ходт СЕ 36а 22—23 немощьно [м] стъ ἀδύνατόν μοίἐστιν, ἀνένδεκτόν μοί ἐστιν Невъзможно [ми] е, не мога [не може], не е редно немоштьно мѹ стъ. да не тѹ аб ранѫ вьꙁьметъ С 42.20 глаголаста же къ мнѣ не моштьно т стъ покаат сꙙ. аште не тѣломъ мꙿже съгрѣш С 167.24 нѣто м повѣда.  не моштьно стъ поставт го попа С 286.30 ꙗв сꙙ мѹ вь сьнѣ агг҄елъ господьн҄ь глагол҄ꙙ. не моштъно т стъ т. аште да не въꙁвратвъ сꙙ въ стꙑ градъ С 294.6—7 не моштьно стъ м ꙁт оть н҄егго. аште не ослѣпьѭ мѹ ою.  сьломьѭ мѹ рѫкѹ  ногѹ С 554.14 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Гр ἀσϑενής ἀσϑενῶν ἀδύνατος ἀγεννής ἀμήχανος ἀσϑενείας παρὰ τὴν ἀσϑένειαν немоштьнъ немоштънъ немощънъ немощенъ Нвб немощен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА