Старобългарски речник
немогꙑ
немогꙑ
-
прич
прил
същ
немогѫще
ср
ед
τὸ ἀδύνατος
Това, което е безсилно, немощно, слабо
не нктоже л насъ тамо можетъ ꙁастѫпт. же отъ дѣлъ прѣданъ бѫдетъ. да лмаже не можетъ. то тꙙ къ немогѫштѹѹмѹ хъ прлагаѭтъ
С
373.14—15
Изч
С
Нвб
Ø