Старобългарски речник
нелѫенъ 
нелѫенъ -ꙑ прил Който не се поддава на разделяне, неразлъчен. не раꙁдѣл҄ѫ тебе не раꙁдѣл҄енааго. не лѫѫ тебе не лѫеннаго С 505.18 Изч С Гр ἀχώριστος Нвб Срв неразлъчен ВА ЕтМл БТР АР