Старобългарски речник
нелцемѣрьнъ 
нелцемѣрьнъ -ꙑ прил Искрен, откровен, нелицемерен дажд ма вѣрѫ непостꙑдънѫ. любьвь нелцемѣрънѫ СЕ 10а 8 ѣко дат ꙇма цѣломѫдрость. ꙇ любь нелцемѣрънѫ. гю пом СЕ 9b 8—9 да і колюбець бъ. съ вꙑше відѣвъ. неліцемѣръно объштенье наше К 9b 25 Изч СЕ К Гр ἀνυπόκριτος неліцемѣрънъ нелцемѣрънъ Нвб нелицемерен остар ОА ВА АК