Старобългарски речник
некѹпл҄енъ 
некѹпл҄енъ -ꙑ прил Неподкупен, честен, който не може да се придобие с пари ѡ веле не кѹпьно ѹен. богородьнꙑхъ С 327.2—3 Изч С Гр ἀκαπήλευτος некѹпьнъ Нвб Срв не[под]купен ОА ВА БТР