Старобългарски речник
нектар
нектар
-ꙗ
м
ЛИ
Нектарий, цариградски патриарх [381—397 г.]. Пр. на 11 октомври
мⷺца октоⷠ҇ а҃ꙇ҃. стхъ оць наⷲ҇ архппь црѣ града. нектара арсака. адка. ссна (!)
А
122b 14
цѣсарь же о поставьн епскѹпа къснꙙтнꙗ града ... глагола да поставꙙтꙿ. нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣкого
С
202.12
Изч
А
С
Гр
Νεκτάριος