Старобългарски речник
некротъкъ 
некротъкъ -ꙑ прил Див, необуздан, неопитомен ꙿто глагол҄ѫ о вльцѣхъ некротъкꙑхъ. нъ  львъ некротъкꙑхъ горьш. льв бо данїла нсоже не вдѣвъше ꙁнаменꙗ. нъ мѫжа вдѣвъше  доброст го С 385.29, 30 Изч С Гр ἀνήμερος Нвб Срв кротък ОА ВА БТР РБЕ