Старобългарски речник
нещсльнъ 
нещсльнъ -ꙑ прил Неизчислим, безмерен прѣщедрꙑ бже. ꙇ мꙿногомлостве. отвръꙁаѩ прѣстѫѭ ѫтробѫ. нещсльнѫѭ благость с. вꙿсемѹ прблжаѭщюмѹ сѧ любовѭ.  првѣтомь топломь СЕ 92b 4—5 Изч СЕ Гр ἀνεξιχνίαστος Нвб Срв неизчислим ОА ЕтМл БТР АР