Старобългарски речник
нецѣлмъ 
нецѣлмъ -ꙑ прил 1. Неизцелим, неизлечим подат ѫꙁнкѹ.  долѣ лежꙙштѹѹмѹ рѫкѫ  покааньꙗ бꙑль. несцѣлмꙑѧ  смрьдꙙштꙙѧ своѧ твар сцѣл стрѹпꙑ С 522.16 2. Прен. Непоправим ѡ веле велко несьмꙑшл҄ен. ѡ веле велко нецѣлмо ѹжестоен. на толко л беꙁакон обратшꙙ ѹмъ С 339.5—6 Изч С Калка от гр ἀνίατος Превежда и гр. ἀϑεράπευτος несцѣлмъ Нвб неизцелим ОА ЕтМл БТР АР Срв неизцерим