Старобългарски речник
нестьлѣньнъ 
нестьлѣньнъ -ꙑ прил Нетленен, непреходен, вечен облъкъше сѧ въ обраꙁъ нестьлѣнꙿна. ꙇ вѣръна женха. съхранте сѧ. въ кротост. ꙇ цѣломѫдрь СЕ 97b 1—2 сънѧсомъ сѧ вꙿс въ кѹпѣ. вдѣт красънѫѭ схъ. ꙇ нестьлѣнънꙑхъ бракъ красотѫ СЕ 88а 2 пощѧдтъ сѧ храмъ стааго твоего дха. ꙇ достонъ бѫдетъ. нбсънꙑхъ твохъ. нестьлѣнънꙑхъ.  бесъмрътънꙑхъ танъ СЕ 56а 25 ѭдѹже не раꙁлѫ сѧ. въ істннаѣ ста свѧтꙑмъ. ѣко пръвѣнець неістьлѣнень. ꙇꙁ мрътвꙑхъ К 14а 31 Срв. С452.14 тако жт жвъ блаженꙑ пон. непороьно нестьлѣнно. прсно ѹма мꙑ свого простръта къ богѹ вьседръжтелю С 141.27 Образно. днⷭ҇е. ветъхꙑѩ грѣховънꙑѩ рꙁꙑ. ѡтъвръгъше. въ новꙑѩ  нестьлѣнънꙑѩ облѣхомъ сѧ СЕ 2а 8—9 Изч СЕ К С Калка от гр ἄφϑαρτος ἀδιάφϑορος. Превежда гр. τῆς ἀφϑαρσίας нестьлѣнънъ неістьлѣненъ Нвб Срв нетленен остар ЕтМл БТР АР