Старобългарски речник
нестръгномъ 
нестръгномъ -ꙑ прич прил Който не може да се изтръгне, не може да се извади със сила вь ꙁемьѭ же въдрѫжено коп въкорен сꙙ. облень сꙑ съгрѣшеню нестрьгномо С 560.25 Изч С нестрьгномъ Нвб Срв изтръгна св ОА ВА РБЕ