Старобългарски речник
нестовъ 
нестовъ -ꙑ прил Безумен, бесен вьлѣꙁошꙙ въ манастꙑрь.  вса съкрѹшвꙿше.  вьсьде поскавъше  нсоже обрѣтъше. на сꙙ обратшꙙ нестово ѹстрьмьн С 557.28 нестовъ бꙑт μαίνομαι, ἐξίσταμαι Луд съм, безумен съм глаахѫ же мьноѕ отъ нхъ. бѣсъ матъ. ꙇ нестовъ естъ. то его послѹшаате М Йо 10.20 З А ꙇꙁдѫ ѩт . глахѫ бо ѣко нестовъ естъ М Мк 3.21 З на похоть нестовъ ἐρωτομάνης Силно похотлив, ненаситен в похотта си ѹбо сѧ бѣж отътьц ... демонъ нестꙑ ... л похотенъ. л долескъ. л арꙑ любѧ. л на похоть нестовъ СЕ 54а 17 М З А СЕ С МЛ Нвб неистов ОА ВА БТР АР РРОДД