Старобългарски речник
несповѣдмъ
несповѣдмъ
-ꙑ
прил
Неизразим, неописуем
не отъмештѫ сꙙ свꙙтааго дѹха. нъ трепештѫ го крѣпост. несповѣдмѫѭ слѫ. поѭ славьѭ вънѫ
С
115.19
ѡ свѣте несповѣдмꙑ
С
426.18—19
Изч
С
Гр
ἄφατος
Нвб
неизповедим
остар
ОА
АК
БТР
АР