Старобългарски речник
неслѣжденъ 
неслѣжденъ прил Неизследваем, непостижим за погледа, ума и под ѡ глѫбна богатьства  прѣмѫдрост  вѣд божѧ. ꙗко не спꙑтан сѫдове го.  не слѣжден пѫт го С 301.8—9 Изч С Гр ἀνεξιχνίαστος Нвб Срв неизследван ОА ВА БТР