Старобългарски речник
неслѣдьнъ 
неслѣдьнъ -ꙑ прил Който не може да бъде изследван, непознаваем; непостижим прѣстꙑ. ꙇ нескврънънꙑ. беꙁнаѧльнꙑ. невдмꙑ. непостжьнꙑꙶ. неслѣдьнъ. непрѣмѣнънꙑ. неꙁълобвъꙶ гі СЕ 61b 7 Изч СЕ Гр ἀνεξιχνίαστος Нвб Срв неизследван ОА ВА БТР