Старобългарски речник
нескѹсьнъ 
нескѹсьнъ -ꙑ прил Неопитен, неосведомен, незапознат отътѫдѹ добраꙿ тъьѭ сьбраѭштемъ. нескѹсномь  ненаслꙗмомъ бꙑт. отъ ꙁълокъꙁньнꙑхъ сѣт прѣскврьньнааго врага. бжмъ рабомъ С 520.21 нескѹсьнъ ꙁъла ἀπειρόκακος Неопитен в лошото, непознаващ злото ꙗко младѹ  нескѹсънѹ ꙁьла. дѣт младъ. съсѫштъ тѣлес молт прост вьꙙт господев ... пѣснь С 320.8—9 Изч С Гр ἄπειρος нескѹсънъ нескѹснъ Нвб Срв изкусен ’опитен’ ОА ВА РБЕ