Старобългарски речник
немꙑ 
немꙑ - прич прил Който няма, не притежава нищо не велѫ вам не вѣдѣт о ѹсъпьшїхъ да не скрьбте. ꙗкоже  прої немѫшт надеждꙙ С 488.11 Като същ. немꙑ м ед ὁ μὴ ἔχων Нямащият отъ немѫштааго же  же мнтъ сꙙ мѣт. вьꙁьметъ сꙙ оть н҄его С 370.5 Изч С Гр μὴ ἔχων Нвб неимеющ остар ОА Срв неимащ, нямащ