Старобългарски речник

неꙁꙑбл҄емъ

неꙁꙑбл҄емъ -ꙑ прил Непоклатим, здрав, стабилен  да ѹтвръдтъ дшѫ своѭ вь любꙿв бж. окꙑ основань крѣпо отъ вѣтра неꙁꙑбьмо С 570.26 Изч С неꙁꙑбьмъ Нвб незиблем остар ОА ВА БТР АР