Старобългарски речник
неꙁълобвъ 
неꙁълобвъ -ꙑ прил Беззлобен, незлобив, невинен, доверчив, безхитростен неꙁълобіві і праві пріплѣхѫ сѩ мнѣ. ѣко потръпѣхъ тѩ гі СП 24.21 Срв. СЕ75b 4 помꙑшленѣ прѣбꙑваѭщѣ намъ въ дръꙁост. сꙑ неꙁълобвъ. съподоб прѣꙁьрѣт въпадъшмъ СЕ 24а 13 нъ же стомъ ѹмомь  неꙁълобвомъ срьдьцемъ прходꙙтъ. тѣмꙿ сꙙ благоьста отъкрваатъ раꙁѹмъ С 338.5 Търпелив, благ, добър. прѣстꙑ. ꙇ нескврънънꙑ. беꙁнаѧльнꙑ. невдмꙑ. непостжьнънꙑ. неслѣдьнъ. непрѣмѣнънꙑ. неꙁъбобвꙑ. гі СЕ 61b 8 Изч СП СЕ С Калка от гр ἄκακος Превежда и гр. ἀπειρόκακος, ἀμνησίκακος, ἀνεξίκακος неꙁълобівъ Нвб незлобив ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР ДА