Старобългарски речник
неꙁъванъ 
неꙁъванъ -ꙑ прил Незван, неповикан, непоканен вдш л сьѭ женѫ ... ꙗже неꙁъвана прде къ намъ С 394.21 Изч С Гр αὐτόκλητος Нвб незван ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА