Старобългарски речник
неꙁаходѧ
неꙁаходѧ
-
прич
прил
същ
неꙁаходѧщаꙗ
ср
мн
τὰ ἄδυτα [вар. τὰ βάϑη]
Незарастващи места от нараняване
вдѣ мо рѫцѣ ꙗкоже хотѣ. вьлѣꙁе свомъ прьстомь. не ꙁаходꙙштїхъ [вж. Север., с. 503, бел. под линия] ꙗꙁвъ
С
503.23
Изч
С
Нвб
Ø
