Старобългарски речник
неꙁавстьнъ
неꙁавстьнъ
-ꙑ
прил
Независтлив, лишен, освободен от завист
ѡ дарѣ прѣждесвⷳ҇ѧнѣмь. естънааго тѣла. кръве га нашего сха ѣко прѧстт сѧ ма бескврънꙑ. ꙇ съблюст братръство неꙁавстьно
СЕ
9b 13—14
Изч
СЕ
Нвб
независтен
диал
ДА