Старобългарски речник
неже 
неже нареч съюз I. Наречие. За количество и степен — при сравнение [обикновено с наречието пае]: отколкото гллѭ вамъ тѹромъ  сдонѹ. отърадьнѣе бѫдетъ вь день сѫдънꙑ. неже вамъ М Мт 11.22 З.Срв. Лк 10.14 М,З;Мт 11.24 М З ꙇ въꙁлюбшѧ лвц пае тъмѫ неже свѣтъ. бѣшѧ бо хъ дѣла ꙁъла М Йо 3.19А вьꙁлюбшѧ бо пае славѫ лкѫ неже славѫ бжѭ М Йо 12.43 З А ѣко тако радостъ бѫдетъ на нбсе. о едномъ грѣшънцѣ каѭшт сѧ. неже о девѧт десѧтъ  девѧт праведънцѣхъ же не трѣбѹѭтъ покаанѣ М Лк 15.7 З покаꙁа доблаꙗ мат. ꙗко ѹенм благꙑѧ вѣрꙑ вьскрьмла  пае. неже млѣкомъ С 96.19 II. съюз Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен: отколкото добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вь жвотъ вьнт. неже дьвѣ о мѫштю. въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мт 18.9 ЗI.Срв. М Мк 9.47 ѹдобѣе естъ вельбѫдѹ. сквоꙁѣ ѹш гълнѣ прот. неже богатѹ въ цсрстве бже вьнт М Мт 19.24 ЗI.Срв. Мк 10.25 М,З;Лк 18.25 М З А ѹдобѣе же естъ небѹ  ꙁем прѣт. неже отъ ꙁакона едно рътѣ погꙑбнѫт М Лк 16.17 З ѹнѣе емѹ б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ въꙁложенъ на вꙑѭ его. ꙇ въвръженъ въ море неже да сканъдалсаатъ малꙑхъ (схь) едного М Лк 17.2 З їꙁволхъ прімѣтаті сѩ въ домъ ба моего пае неже жіті въ селѣхъ грѣшьнііхъ СП 83.11 добро естъ надѣѣт сѩ гѣ. неже надѣѣт сѩ на лвка СП 117.8 волмъ аранъскѫѭ вѣрѫ неже къ кѹпносѫштю прложт сꙙ С 202.1 то л сьмѣрьнѣ стъ. ѹмꙑт л ноѕѣ л молт сꙙ. ѹто ꙗко ѹмꙑт ноꙁѣ сьмѣренѣ. неже молт сꙙ. да же сьмѣрьнѣша не отъвръже сꙙ сътворт С 303.28 М З А СК ЗП СП С Гр ἤ ἤπερ ὑπέρ μὴ γάρ Нвб неже остар ВА НГер