Старобългарски речник

недѫжвъ

недѫжвъ -ꙑ прил същ недѫжвъ м ед κακῶς ἔχων Болният, недъгавият; болник прношаахѫ бо на одрѣхъ недѫжвꙑѧ. да понѣ стѣн҄ь петровъ надетъ на кого хъ.  аб въстаꙗхѫ С 307.15 Изч С Нвб недожив остар ВА