Старобългарски речник
недостатъьнъ
недостатъьнъ
-ꙑ
прил
недостатъьнъ бꙑт
διαπορέομαι
Не ми достига нещо, недостатъчно ми е, намирам се в недоимък
въставъшꙙ же недостатъьнꙑ сѫштꙙ. мѣнꙗ пꙙть хъ. рѣшꙙ къ мѫдрꙑмꙿ. дадте намъ отъ масла вашего
С
369.5
Изч
С
Нвб
недостатъчен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
недостаточен
остар
ВА
