Старобългарски речник
недоконьат 
недоконьат -недоконьаѭ -недоконьаш св Не довърша, не доизвърша вьсѣ с съхранхъ отъ юност моеѩ. есо есмъ еште не доконьалъ М Мт 19.20 ЗI А едного ес не доконьалъ. аште хоштеш съвръшенъ бꙑт. ꙇд елко маш продаждъ М Мк 10.21 З.Срв. Лк 18.22 М З А СК Изч М З А СК Гр ὑστερέω ὑστερεῖ με λείπει μοι Нвб доко̀нча остар МлБТР ЕтМл ДА доконча̀я остар НГер МлБТР