Старобългарски речник
недомѣт 
недомѣт -недомамь -недомаш несв Не ми достига, нуждая се [от] не тъ бо стъ трьпѣлвъ же трѣбован недоматъ. не мѣѧ обл. т въ страдан трьпꙙ С 92.29 Изч С Гр ἀπορέω Нвб Срв недоимвам ОА недоимък м ЕтМл БТР АР