Старобългарски речник
недовѣдмъ 
недовѣдмъ -ꙑ прил Непознаваем с ума, непонятен, непостижим да ꙁапрѣттъ т гь дѣволе. беꙁнаѧльнꙑ. ꙇ невдмꙑ сѫщьствомь. ꙇ недовѣдмꙑ слоѭ цръ славѣ СЕ 56b 13—14 Изч СЕ Гр ἀνείκαστος Нвб Срв неведом ОА ВА