Старобългарски речник
недвжмъ 
недвжмъ -ꙑ прич прил 1. Недвижим, който стои неподвижно на едно място, който не се мести ꙁьрѧще бо ꙁемѧⷧ недвжмꙑ. раꙁѹмѣемъ тѧ дръжѧщааго родъ непрмѣсънꙑ СЕ 1а 13 Който не може да бъде разчупен; неразрушим, несъкрушим. аште л вѣтъскꙑ се. а не вѣръно слꙑшіші. обліаѭтъ тѧ. недвжім пеаті. господьскѹмѹ порожденью хвѹ гробѹ К 14а 37 Срв. С452.19—20 2. Неподвижен, който не може да се движи л  ноꙁѣ по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ вꙙжеш. давъшѹѹмѹ хожден недвжмꙑма ногама С 457.1 3. Прен. Непоколебим, твърд, невъзмутим ꙇ аћлское обраꙁъное обѣтоване. недвжмо. основано. на акротомѣ. ꙇ дховьнѣ камен твоѩ вѣрꙑ СЕ 93b 16 Изч СЕ К С Калка от гр ἀκίνητος Превежда и гр. ἄλυτος, ἀκατάσειστος недвжімъ Нвб недвижим ОА ВА ЕтМл БТР АР