Старобългарски речник
негодоват
негодоват
-негодѹѭ
-негодѹш
несв
1. Негодувам, възмущавам се, протестирам
отъвѣшта(въ)въ же архсѵнагогъ негодѹѩ ꙁане въ соботѫ сцѣл ѭ съ
М
Лк 13.14
З
А
СК
бѣахѫ же едн негодѫѭште вь себѣ глѭште
М
Мк 14.4
З
ꙇ слꙑшавъше десѧт. негодовашѧ о обою братрѹ
М
Мт 20.24
ЗI.
Срв. Мк 10.41
М
З
А
СК
вдѣвъше же арьхере кънжьнц юдеса. ѣже сътвор ... негодовашѧ
М
Мт 21.15
ЗI
СК
вдѣвъше же ѹенц его негодовашѧ глште. есо рад гꙑбѣль с
М
Мт 26.8
З
А
СК
беꙁаконнїе свое помъїслї на ложї свооемъ ... о ꙁълобѣ же не негодова
СП
35.5
етꙑрі десѩт лѣтъ негодовахъ рода того
СП
94.10
ц ба нашего вꙑшьш сꙙ творте. послѣдьн҄е досажден отъ насъ прмъше негодѹте
С
88.19
ꙁемьꙗ трꙙсѣаше сꙙ не трьпꙙ т беꙁаконьꙗ ждовьска ... тѣмꙿже не трьпѣаше нъ негодовааше. не хотꙙшт ност на себѣ богомръꙁъкꙑхъ ждовъ
С
485.7
2. Отхвърлям, пренебрегвам
да ѹбоітъ же сѩ отъ него въсе сѣмѩ ілво. ѣко не ѹніъже ні неготова (погр. вм. негодова, Север., с. 26, бел. под линия) молітва ніштаго. ні отъвратілъ есі ліца своего отъ мене
СП
21.25
М
З
А
СК
СП
С
Гр
ἀγανακτέω
προσοχϑίζω
χαλεπαίνω
Нвб
негодувам
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР