Старобългарски речник
негашѧ 
негашѧ - прич прил За огън — неугасим, който не може да бъде угасен, силен, буен ꙇ съберетъ пшенцѫ въ жтьнцѫ своѭ. а плѣвꙑ съжежетъ огнемь не гашѫштмь М Лк 3.17 З СК Неугасим, който ще гори вечно. добрѣа т естъ маломоштѭ въ жвотъ вънт. неже обѣ рѫцѣ мѫштю т вь ћеонѫ. въ огнь не гашѫщ М Мк 9.43 З. Срв.Мк 9.45 М З ꙇ вьврѣщ вꙑ. вь не гашѭщ огꙿнь. ꙇже естъ ѹготованъ дѣволѹ СЕ 55b 4—5 Изч М З СК СЕ Калка от гр ἄσβεστος не гашѧ Нвб Срв негасен, негасим