Старобългарски речник

негасѧ

негасѧ - прич За огън — който не може да се угаси, наугасващ, неугасим  съберетъ пшенцѫ въ жітьнцѫ своѭ. а плѣвꙑ съжежетъ огнемъ негасѧщм А Лк 3.17 Изч А Калка от гр ἄσβεστος Нвб Срв негасим