Старобългарски речник
негасмъ
негасмъ
-ꙑ
прич
прил
За огън — който гори непрестанно, който не може да бъде угасен, неугасим
ꙇ потрѣбтъ гѹмъно свое. ꙇ съберетъ пьшенцѫ. въ жтьнцѫ а плѣвꙑ съжежетъ огн҄емь негасмꙑмь
З
Мт 3.12
Който ще гори вечно.
вь прѣсподьнхъ. ꙇ въ огн негасмѣмь. ꙇ въ тъмѣ кромѣщьн ꙁатворь
СЕ
63b 14—15
З
СЕ
Калка от
гр
ἄσβεστος
Нвб
негасим
ОА
ВА
неугасим
БТР
АР