Старобългарски речник
невѣсть
невѣсть
-
ж
Незнание, неведение
аште се невѣсть нареш то оно нарьц невѣсть
С
304.21,22
Срв.
С304.24, 26, 27
тоже н ꙗвѣ го облааше прѣдъ вьсѣм да не бестѹдьнѣша го сътвортъ. н прѣмльааше да не мнꙙ сꙙ гонеꙁнѫт невѣстѭ
С
412.24
фарсе ... хѹльнꙑ ковааше на н҄ь мꙑсл. съпаса ловѣколюбьств. акꙑ невѣсть ꙁълотворѣаше
С
392.30
да л тожде невѣстѭ реено сть толко вьспрѣштен гда хотꙙште съгрѣшамъ. то како проштен прмемъ
С
379.17
С
Гр
ἄγνοια
Нвб
Ø