Старобългарски речник
невѣрьствь 
невѣрьствь -ꙗ ср Отсъствие на вяра, неверие ꙇ абе въꙁъпвъ ... съ слъꙁам глааше. вѣрѹѭ г помоꙁ моемѹ невѣрьствю М Мк 9.24 СК Б еднѹемѹ на десѧте ѣв сѧ. ꙇ понос невѣрьствю хъ  жестосръдью. ѣко вдѣвъшмъ его въставъша ꙁ мрътвꙑхъ не ѩсѧ вѣрꙑ М Мк 16.14 ꙇ дв сѧ ꙁа невѣрьстве ꙇхъ З Мк 6.6 блюдѣте еда ... лѫкаво невѣръствѣ отъс(тѫ)пт отъ ба жва Е 8а 11 блажен бо рее не вдѣвꙿш  вѣровавше. ѳомно невѣрьств цѣлꙗѧ С 533.15—16 остхъ дѹшѫ отъ невѣрьствꙗ С 511.15 Образно. алꙿѫштхъ (!) въ пѹстꙑн҄. до сꙑтост кръмм бѣахѫ. а он въ гобнѣ вѣрꙑ. гладомь невѣрьствꙗ мьрѣꙿхѫ С 398.24 М З СК Б Е С Калка от гр ἀπιστία Превежда и гр. ὀλιγοπιστία невѣръств невѣрьств невѣрьстве невѣреств Нвб неверствие остар ВА