Старобългарски речник
невѣрьнъ 
невѣрьнъ -ꙑ прил 1. Който не вярва, който се съмнява, недоверчив, скептичен ѡ роде невѣрънь доколѣ въ васъ бѫдѫ. доколѣ тръплѭ вꙑ М Мк 9.19 З, А, Б. Срв.Лк 9.41 М З А СК прнес рѫкѫ твоѭ. ꙇ вълож въ ребра моѣ. ꙇ не бѫд невѣренъ нъ вѣренъ М Йо 20.27 З А О Който не вярва в Бога, в християнската догма.  дꙗволъ прѣльстт хоштетъ васъ.  невѣренъ сꙑ невѣрьнъ  васъ сътвор С 34.10 невѣрьн м мн οἱ ἄπιστοι Невярващите, неверниците послѹша грѣшънааго с раба. ꙇ ꙁа невѣрънꙑѩ молѧща сѧ. да обратш ѩ въ вѣрѫ твоѭ СЕ 79b 9—10 молтва бо рее не бꙑстъ мене дѣл҄ьма. нъ пршьдъшхъ дѣл҄ьма невѣрьнꙑхъ С 310.24 ꙗкоже крьстіꙗномъ ѹтврьдт сꙙ пае вѣроѭ. невѣрьн же въꙁбоꙗвъше сꙙ С 142.11 2. Непочтен, безчестен, вероломен  ꙗко мꙑ правьднка побхомꙑ ... ѡ же тъгда ослѣпьн невѣрънꙑхъ ловѣкъ С 217.8 вдш л невѣрънꙑ ѡ ждовне. како с прьва словесе. стꙑдѣн вамъ С 325.25 невѣрьнꙑ м ὁ ἄδικος Непочтеният, неправедният, безчестникът вѣрънꙑ въ малѣ ꙇ въ мноѕѣ вѣрьнъ естъ. ꙇ невѣрънꙑ въ малѣ. ꙇ въ мноꙁѣ неправьдьнъ естъ З Лк 16.10 А СК М З А СК Б О СЕ С Калка от гр ἄπιστος Превежда и гр. ἀνόητος невѣренъ невѣрънъ Нвб неверен ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА