Старобългарски речник
невѣгласъ
невѣгласъ
-ꙑ
прил
Неразбиращ, незнаещ, неразумен, невежа
тол л ꙁабꙑ благодѣтелꙗ ба. лꙿма ѹбо сце бѣшꙙ непоѹѭште невѣглас
С
417.11—12
Изч
С
Гр
ἀγνώμων
Нвб
Ø