Старобългарски речник
невъмѣстмъ
невъмѣстмъ
-ꙑ
прил
същ
невъмѣстмꙑ
м
ед
ὁ ἀχώρητος
В християнството — божият син, Христос, който не може да бъде обхванат, вместен някъде; невместимият
можетъ л рѣво въмѣстт невьмѣстмааго
С
248.29
Изч
С
невьмѣстмъ
Нвб
Срв
невместим
остар
ОА
ВА
ЕтМл
