Старобългарски речник
невъꙁблагодѣтьнъ
невъꙁблагодѣтьнъ
-ꙑ
прил
същ
невъꙁблагодѣтьн
м
мн
οἱ ἀχάριστοι
Неблагодарните
ꙇ бѫдете снове вꙑшьн҄ѣаго. ѣко тъ благъ естъ. на невъꙁблагодѣтънꙑѩ. ꙇ ꙁълꙑѩ
З
Лк 6.35
Изч
З
А
невъꙁблагодѣтънъ
Нвб
Срв
неблагодатен
ОА
ВА
БТР
