Старобългарски речник
неволꙗ 
неволꙗ -ѩ ж неволꙗ стъ ἀνάγκη Необходимо е, нужно е горе вьсемѹ мрѹ отъ сканъдѣлъ. неволѣ бо естъ прт сканьдаломъ. обае горе лкѹ томѹ мьже сканьдаль прходтъ М Мт 18.7 ЗI ЗП неволеѭ a) ἀκούσιον, ἀβουλήτως, ἀπροαιρέτως Неволно, непреднамерено, без да ще прм сповѣдане раба твоего сего.  еже аще съгрѣш. волеѭ. л не волеѭ. прѣгрѣшенемь словомь. л дѣломь СЕ 77а 16—17 Срв. СЕ68а 17, СЕ68b 10 вь ꙁаконѣ стѣмь своемь. схъ въкѹшъшю неволеѭ. отъпѹст грѣхъ СЕ 22а 14 ꙁѫбомъ ꙁꙑбьѭштемъ сꙙ. жламъ съгръждаѭштемъ сꙙ.  вьсемѹ тѣлѹ невол҄еѭ сълꙙцаѭштѹ сꙙ С 89.19 b) ἀκουσίως, ἄκων Неохотно, без желание  сце епскѹпьство невол҄еѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн. нъ въ епскѹпьствѣ акꙑ въ манастꙑр трѹждааше сꙙ С 280.16 тъгда же ѹже тъгда. невол҄еѭ ꙗкоже решт. многꙑм молтвам ѹмол҄енъ.  ѹштенъ бꙑвъ. отъ прѣподобьнааго мѫжа С 530.18 c) ἄκων Не по своя воля, по принуждение се наѹхъ тꙙ. ꙗкоже съмꙑслт  їсповѣдат ꙗко сѫтъ боꙁ. аште л н  невол҄еѭ тꙙ прнѹждѫ сповѣдат С 149.10—11 аште невол҄еѭ бꙑсте сꙙ покланл. льжа б бꙑла мо сънь С 368.4—5 Изч М З ЗП СЕ С Нвб неволя ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА Срв неволия диал РРОДД