Старобългарски речник
невольнъ 
невольнъ -ꙑ прил Неволен, непреднамерен ꙇ отъдажд емѹ вꙿсе прѣгрѣшене. вольное же  невольное СЕ 73b 13 ꙇ отъдажд. ѣко благꙑ кⷠ҇люць. прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа СЕ 66а 3 Изч СЕ Гр ἀκούσιος Нвб неволен ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА