Старобългарски речник
невльнѧ сѧ
невльнѧ сѧ
- сѧ
прич
прил
За пристанище — в който няма вълни, тих, спокоен
сѣдꙙштмъ въ тьмѣ сльньце правьдьно ꙗв сꙙ. вл҄ьнꙗѭштмъ отш. невлънꙙште сꙙ прстанште
С
251.21—22
Изч
С
Калка от
гр
ἀκύμαντος
невлънꙙ сѧ
Нвб
Ø